Почина Иван Славков-Батето

[halvata1]

Най-големия бохем, взел всичко от живота. Наистина много ценни бисери остави. Мир на праха му.

[Дънди Крокодила]

Светла му памет. Да почива в мир.

http://www.youtube.com/watch?v=L6YUh...eature=related

[cvetelin]

[kmjk]

Лека му пръст!

[силният]

Нека в деня за поклонение отново да го почетем!
Да можеше повече от българите да бъдат като теб - ти знаеш защо...
Почивай в мир!

[Паоло Гети]

ОДА ЗА БАТЕТО

За него толкоз песни за изпети…
Изписани са хиляди куплети...
Като топла баничка народа,
поглъща всяка нова ода.

Чудя се отде да почна,
свойта ода непорочна
за този горд и светъл мъж
изгрял като дъга след дъжд!

За тоз юнак непоклатим,
като кремиковски комин,
за тоз бохема и артист,
и бивш ватерполист!

За тоз любовник и сваляч,
роден за лидер, за водач,
на футбол, партия, държава,
все едно, за всичко става!

Фонтани къпеха го с плювки,
той отвръщаше с целувки.
Ръка положил на сърцето,
взор отправил към небето.

Според „източници близки”,
бил пак на пет уиски.
Но може ли шише устиска,
щом Батето го иска?!

Бил на Тато нявга зет.
Това се казвало късмет.
Да бяха станали и те!
Или „дубльорчета” поне...

Дрънкал вечно на майтап.
Ангела му лабав, слаб.
Положил не една девица,
кат сноп на „батина” ръчица...

Но в БеНеТето помнят още,
славните бохемски нощи!
Помнят „свои” и „душмани”,
кой ги назначи и храни!

А що спечелени конгреси!
О, статистико, къде си?!
В книгата на Гинес влезе,
и бавничко след туй замези.

Опозицийката клета,
свряна в тъмните кюшета,
устни хапеше горката,
стиснала куйрук в ръката.

Вальо Михов, Софиянски
и мераклийчета балкански,
бленуваха, сънуваха, мечтаха,
след туй... отнасяха пердаха!

А той с усмивка кротка,
поръчваше им чаша водка:
„Къде са тръгнали да драпат,
и с мечката меда да лапат?!”

Дядо боже, там на трона,
джибри бъркайки в бидона,
тихичко шептеше:
- „Бате, пич си ти, егати!”

Дела, дела и документи,
ужасни са таквиз моменти!
С две, три пушки и пищови,
съда понечи да го строви.

На шиш го пет лета въртя,
след туй на бавен огън го горя,
накрай призна го за невинен,
а той... почерпи се „обиден”.

Казал го е Ботев в стих.
До днес по-точен не открих.
Всичко сякаш се побира,
в „Той, Бате... не умира!”

Илко Иларионов - директор на ДКТ "Иван Радоев", Плевен

Из книжката „Славни спомени”

(Футболни оди и поеми)

[TPOTOAP]

Първоначално написано от силният

Да можеше повече от българите да бъдат като теб - ти знаеш защо...