Техническо прекъсване

[ТИНТИН]

Някои от участниците в конкурса за мултиплекс оператор се надяват да има ново състезание


Още при формирането на телевизионния пазар след 1989 г. битките за преразпределянето му винаги са били жестоки, неравни и водени с нечисти средства. Контролирането на тв бизнеса винаги е минавало през кабинетите на министерствата, парламента и е било свързано с пренаписването на законите, регламентиращи работата на телевизиите. Всичко това винаги се е случвало в мрак и неизвестност. И почти винаги в полза на определени интереси и без честна конкуренция. Преразпределянето на тв пазара и при цифровизацията в момента се случва на същия принцип.

Точно когато всички си мислеха, че планът за преразпределянето на цифровия ефир е изпълнен и победителите могат да са спокойни от крайния резултат, в интригата се намеси Европейската комисия. Преди повече от две седмици администрацията в Брюксел изпрати писмо до транспортното министерство (МТИТС), в което критикува процедурата по избор на мултиплекс оператори в България. Причината: защото нарушава две европейски директиви. Освен това ЕК смята, че критериите, по които са раздадени аналоговите честоти, са неясни и неустойчиви.

Преходът от аналогов към цифров ефирен сигнал се случва по изискване на ЕК и ще осигури десетки безплатни тв програми в национален мащаб. Първоначалните препоръки на Брюксел бяха България да изключи аналоговото излъчване до края на 2012 г. Поради това правителството на тройната коалиция реши да проведе два конкурса за определяне на мултиплекс оператори - това са компаниите, които управляват предаването на цифровия сигнал от телевизионните студиа до предавателите в цялата страна. Тогавашният законодател записва, че компания, която притежава телевизия, не може да бъде и мултиплекс оператор. Първото състезание беше спечелено от "Тауърком".

Затова в писмото си ЕК загатва за

"напасването" на правната рамка

така че да обслужва определени интереси, за да изключва участието на други лица. Нещо повече - сегашното правителство проведе втория конкурс за мултиплекс оператор при същите непрозрачни условия. Наддаването бе спечелено от фирмата "Хану про". Освен това кабинетът на Бойко Борисов позволи концентрация на "Тауърком" с националната мрежа от предаватели и така създаде олигополен пазар на разпространение на ефирна телевизия.

"В момента българското правителство разполага със срок от два месеца да изложи своите съображения относно начина, по който бяха проведени процедурите за предоставянето на радиочестотен спектър за наземно радиоразпръскване у нас. През тези два месеца правителството ще има възможност да отговори (без това да е негово задължение) на поставените от ЕК въпроси и да защити своята позиция", коментира пред "Капитал" адвокат Ирена Георгиева от българския офис на австрийската кантора Schoenherr, представлявала неуспяла компания в процедурата за избор на мултиплекс оператор.

В писмото комисията коментира и предоставянето на аналогови честоти за разпространение на телевизия в София, като се използва възможността, дадена от закона за електронните съобщения, да се издаде временен лиценз, който впоследствие се оказва постоянен.

ЕК отделя специално внимание на периода преди обнародването на решението на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) по процедурата за избор на първия мултиплекс оператор. Според експертите на комисията регулаторът е знаел, че актът се основава на правна норма, която е обявена за противоконституционна (решение №3 на Конституционния съд на Република България от 4 юни 2009 г.) и въпреки това е довършил процедурата по този ред.

От българското правителство се очаква да отговори на комисията защо броят на мултиплекс операторите е само два (съгласно Закона за електронните съобщения) и защо законодателят не счита, че по този начин се уврежда конкуренцията в този сектор. Това трябва да се случи до два месеца.

След това Брюксел може да издаде мотивирано решение, в което ще препоръча на България какви мерки трябва да предприеме, за да отстрани допуснатите нарушения (в случай че комисията не е удовлетворена от изказаните съображения - бел. ред.). След това ЕК отново ще даде на правителството определен период, за да изпълни наставленията й. Според адвокат Ирена Георгиева тогава на правителството ще му се наложи да отмени проведените конкурси и да се организират нови. "Ако България не успее да се съобрази с изискванията на ЕК, тя може да отнесе въпроса до Европейския съд, като обикновено в такива случаи ЕК предлага и административно наказание (глоба), която да бъде наложена на държавата членка. По тази причина, в повече от 90% от случаите, държавите бързат да се съобразят с предписанията на ЕК, преди да се е стигнало до съд", допълва Георгиева.

Това създава възможност цифровизацията да бъде

блокирана два пъти само в рамките на една година

Официалният повод, заради който цифровизацията бе отложена през есента на миналата година, е значителният финансов ресурс, който Министерството на отбраната трябва да осигури за освобождаване на честоти (от порядъка на около 200 - 300 млн. лв.), широката информационна кампания, която трябва да се проведе сред населението, както и осигуряването на дигитални декодери за социално слабите.

Оттук нататък българското правителство може "да потърси отговорност на КРС (за несъобразяване с решението на Конституционния съд), както и да се вгледа за пореден път в съдебната ни система, тъй като именно Върховният административен съд потвърди на две инстанции проведените процедури и "изненадващо" не откри незаконосъобразни действия при провеждането им", твърди адвокат Ирена Георгиева.

През тази седмица в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) се проведоха разговори с представители на ЕК от главна дирекция "Конкуренция", на която са били обсъдени и въпроси, свързани с цифровизацията в България. От транспортното министерство коментираха пред "Капитал", че предстои да "сформираме работна група от основните заинтересовани ведомства. Писмото за определяне на представители вече е изпратено. Позицията ще бъде подготвена до средата на юли и ще бъде изпратена до ЕК в срок". Председателят на парламентарната комисия по транспорт Иван Вълков коментира, че до ресорната комисия още не е пристигнало дори писмото от Брюксел, в което се критикува процедурата за избора на мултиплекс оператори.

КРС отказа да коментира отправените към регулатора критики на ЕК и се аргументира: "КРС изпълнява и прилага стриктно закона, приет от българския парламент, и съгласно него комисията обяви и проведе конкурсите за издаване на разрешение за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват."

В подкрепа на критиките на ЕК са и делата, заведени от "Мобилтел" и групата компании DVB-T, които участваха във втория конкурс за мултиплекс оператори, обявен от КРС. В него победител стана латвийската компания "Хану про". "Считаме, че решенията на КРС трябва да бъдат отменени и конкурсът да бъде проведен отново", коментират пред "Капитал" от оператора.

Изглежда, че сега за пръв път в преразпределянето на тв пазара в България ще вземе участие и Европейската комисия. По всичко личи, че тя е последната надежда за това в този сектор да има честна конкуренция.
kapital.bg

[DVB-T fan]

Кучетата лаят кервана си върви.... зам. министъра Русинов го е шубе да пипне лицензиите - индиректно си го каза при обявяването на Московски за министър.
единственото, на което може да се надяваме като данъкоплатци е наще да успеят да замажат очите на ЕК.

[DVB-T fan]

08:44
22.06.11
Съдът чака писмото от Брюксел за мултиплексите

автор(и): Труд, прочитания: 181, коментари: 0</SPAN>

До месец тричленен състав на Върховния административен съд трябва да се произнесе законно ли е даден т. нар. държавен мултиплекс на латвийската фирма “Хану про”, стана ясно във вторник. Последният от конкурсите за цифровия ефир се обжалва от класираните на второ и трето място в надпреварата за честотата Ди Ви Би Ти и “Мобилтел”.
Основният мотив в жалбите им е, че “Хану про” е взела мултиплекса, на който ще се разпространяват програмите на БНТ и БНР, след като е получила други три от общо 6 национални честоти. Това според Ди Ви Би Ти и “М-Тел” противоречи на Закона за радио и телевизия и на евродирективите, чиято идея е да се насърчава конкуренцията и да не се допусне концентрация на ефира.
Преди месец Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България за първите два конкурса за мултиплексите, които бяха спечелени от словашката “Тауърком” (2 честоти) и “Хану про” (три честоти). Едно от възраженията на Брюксел е именно, че страната ни неправомерно е обединила цифровия ефир в пакети и по този начин е ограничила конкуренцията при цифровите тв оператори.
Тричленният състав на Върховния административен съд, разглеждащ делото за ефира, прие писмото от Еврокомисията да бъде взето за доказателство по делото, ако бъде получено в 7-дневен срок. Юристите на “Мобилтел” вече са изискали текста, но все още не са го получили официално от Министерството на външните работи, до което то е адресирано.
На предишното съдебно заседание по казуса с обществения мултиплекс магистратите поискаха независима техническа експертиза, която да каже дали е реална офертата на “Хану про”, в която е предвидено с 90 предавателя да се осигури цифров ефир за 95% от населението на страната. Според вещото лице по делото Александър Иванов от Научно-изследователския институт по съобщенията това било възможно “на база идеен проект”. Не стана ясно обаче дали на практика условието е изпълнимо.
Светослав МЕТАНОВ