ПРЕЗ ЮЛИ ПО JIM JAM СЕ ПОЯВЯВА БОЖ
Премиерната поредица „Бож“ ще се излъчва по Jim Jam през юли всеки делничен ден от: 08:30, 13:35, 17:47, 20:50 часа
Интервю със сценариста на „Бож“ Дейв Ингам
Как се случи така, че се заехте с „Бож“?
През 2008 година моите приятели Клер Ъндъррууд и Дейвид Ходжсън дойдоха да живеят в Люис, Съсекс, където по случайност живеех и аз. Те ме поканиха да разгледам идеята за книга, написана от Клер за един малък заекоух бандикут, наречен Бож. Решихме, че това е прекрасна възможност за трима ни да работим заедно, и се обединихме, за да покажем Бож на малкия екран и не само там…
Какъв е Вашият принос?
Аз съм сценарист и автор на съдържанието. Сътруднича предимно на телевизионни програми за предучилищна възраст, защото това ми харесва. При „Бож“ станах главен сценарист, след като сериалът започна да набира скорост. Ръководех малък екип от талантливи сценаристи, които подготвяха епизодите на филма. 51 епизода… това прави почти 10 часа анимация… Което прави много изпити чаши чай!
Кое е най-хубавото в работата Ви по „Бож“?
Въпреки че харесвам писането, това е едно самотно занимание, затова се радвам, когато идвам в студиото, за да обсъждаме историите и други аспекти на продукцията. Освен това, във филма имах възможност да свиря на укулеле, което беше страхотно!
Как започнахте да пишете сценарии за деца до предучилищна възраст?
В началото работех като музикант, но когато си дадох сметка, че няма да постигна нещо особено в тази област, се насочих към анимацията с помощта на един приятел от Колежа по изкуствата.
Казано накратко, започнах кариерата си на сценарист по време на работата ми като мениджър на продукция върху филм, наречен „Kipper“. Имахме трудности с намирането на сценаристи за филма, така че се наложи в отчаянието си аз да напиша сценария, за да може филмът да тръгне. Тъй като нямах представа как се пишат сценарии, приложих същите похвати, както при писането на песни… В крайна сметка, написах 27 сценария за сериала!
След това имах щастието да напиша сценариите на някои фантастични филми, като „Пингу“/“Pingu“, „Чарли и Лола“/“Charlie and Lola“, „Октонавти“/“Octonauts“, „Времето на Тими“/“Timmy Time“, „Покойо“/“Pocoyo“, „Кю Путъл 5“/“Q Pootle 5“, „Братчетата коала“/“The Koala Brothers“, „Гръмогласният лъв Ра Ра“/“Raa Raa the Noisy Lion“, „Малката принцеса“/“Little Princess“, „Строителят Боб“/“Bob the Builder“ и „Бебето Джейк“/“Baby Jake“.
Сценариите, които пишете, само за деца до предучилищна възраст ли са предназначени?
Не, писал съм сценарии за всички възрасти, като „Овцата Шон“/“Shaun the Sheep“, „Трейси Бийкър“/“Tracy Beaker“, „Тайното шоу“/“The Secret Show“ и един игрален филм, наречен „Мечтата на златния нит“/“Itch of the Golden Nit“. Въпреки това не гледам на себе си като на детски писател, а по-скоро като на семеен такъв… Бих искал да видя как цялото семейство се е сгушило на дивана, за да гледа Бож!
Върху какво работите в момента?
В момента съм главен сценарист на новия сериал „Clangers“ за CBeebies.
Знаете ли, че новите „Clangers“ са проектирани по същия традиционен начин, като старите от 1968 година?!
С какво бихте искали да бъде запомнен Бож?
Забележителното в детската телевизия, особено в тази за деца до предучилищна възраст, е че тя поражда носталгия. Аз си спомням с умиление „Clangers“, „Thunderbirds“ и „Bagpuss“ от моето детство.
Надявам се поколението на децата до предучилищна възраст да си спомнят за Бож със същата носталгия. Да заеме място в детските спомени на някого – това придава особено значение на филма.